Пак за цветята. Възникна обсъждането (не спор) чии са цветята. До колко принадлежат на този, който се грижи за тях и до колко не са негови? Има ли право той да ги продава, т.е. да извлича материална полза от това, че растат, където той ги е посял?
Моята теза е следующата:
цветята са, както всички други зелении, част и деца на природата. Красиви Божии творения. Човекът се е научил, че ако полива дадено цвете през определен период от време, ако го засади в почва с определено количество соли и киселинност, ако съответно го държи на пряка светлина, или по-скоро на сянка, ако е на сухо, или влажно и т.н., то цветето ще расте и хубавее под тези грижи. Човекът, разбира се, е положил усилие, за да се постигне този резултат, но дали той (резултатът) е именно благодарение на тези усилия? Защото колкото и да се грижи човек, то той го прави, защото ЗНАЕ как трябва да го направи, информирал се е, опитът учи, но дали знае защо е така? Дали разбира защо примерно едно цвете не понася яркото слънце, а другото вехне на сянка? Да не говорим за предпочитанията на цветята към определена музика, странични шумове, както и взаимни съжителства едно с друго - това е много обширна тема, която някой път и нея ще разнищим:)
Та, както пише някъде за това, че човекът не принадлежи на себе си, а на Бог, защото той (човекът) не може да направи ни един свой косъм бял, или черен. Тялото му е Божи храм и не принадлежи на него. Съжалявам, че не мога буквално да го предам как беше, но, предполагам, разбирате смисъла.
Та, кой е казал, че това растение, живеещо под грижите на някой, е такова хубаво именно заради тези грижи, а не защото Бог така е рекъл? Нима можеш да направиш нещо когато виждаш как съхне пред теб съответното цвете въпреки всичките ти усилия? Нима знаеш какво му има? Та нали нищо не е вечно!
Това от една страна, от съвсем друга е въпросът за красотата. Да продадеш тази красота... как да го кажа, кой продава красота? Знам, някои хора се изхранват с това, но все пак има нещо, което не ми харесва...

И въпреки това си купих един букет градински цветя от една баба. Ще призная, че го направих  заради бабата. Седеше на пазара самичка, с тези прекрасни букети пред нея, толкова красиви бяха и на толкова скромна цена, в сравнение с други цветя, които се продават из София... Направих го с любов и сега с любов си ги гледам, в кофичката от кисело мляко:) Надявам се и тя ги е гледала с любов...

По-нататък можем вече да говорим и за мястото на цветята в дома, както и връзката човек-цвете...
Чакам мнения:)

Ами и друг път съм си казвал мнението.В материалната полза няма нищо лошо-та нали част от тези средства ще отидат отново за засаждане на нови цветя.Аз лично гледам много екзотични видове в къщи-като са готови ги подарявам,но понеже не ми е това бизнеса-знаеш ли колко средства,желание и време са нужни за отглеждането им...Не ги ли гледаш с любов-нищо не става.Не виждам нищо лошо и други да почувстват поне част от това което се е вложило в растението,та дори и някой да го е платил

Остави бог на една страна! Като отглеждаш цвете, все едно отглеждаш дете! Толкова грижи и внимание! Гледаш го и му се радваш като твое творение!
А това че се продават, какво лошо има? Какво по-хубаво от това да даваш красота и радост на хората? Още повече , че това си го постигнал с много усилия и средства? А и празниците ни са по-весели сред колорита и аромата на цветята, нали?
Поздрави!

Тука не съм съгласен-разбира се че може.И бои има и кислородни води...:))Я си създаи главоболия и ще видиш как косата тй ще побелее..А за цветята-ами може да им се промени както цвета,така и аромата.
Също и да се получи да разцъфтят на точно определена дата.Бог може да им е дал гените,но ние можем да ги променяме-доколко е редно е друг въпрос..А и изкуствения подбор също влияе-виж прародителите на розата например-не се различава от шипката

Относно 1. - "знаеш ли колко средства, желание и време са нужни за отглеждането им... не ги ли гледаш с любов, нищо не става" - да, знам, защото и аз си имам такива приятелчета вкъщи, нека взимат средства, желание и т.н. но колко много дават!!! Те са ми другарчетата:))) А чувството да дадеш едно такова приятелче на някой друг - то е като да споделиш радостта си с някой - не просто няма нищо лошо, това е прекрасно! Само че аз лично не бих поела пари в ръцете си, когато са станали празни от саксията.
относно 2. Съгласна съм с теб, разбира се, какво по-хубаво от това да даваш красота и радост, но получаването на някаква облага заради даряването ти някак си не ми се връзва. Вече зависи от човекът, който дава - защо дава, за да получи нещо в замяна, или просто защото иска да даде, това му доставя удоволствие. Тук се сещам за Платоновата идея (май негова беше) държавните управници да не бъдат много-много облагодетелствани, а да живеят както живеят подчинените им, така най лесно ще могат да влязат в положението им и да го подобрят и в същото време няма да ламптят да дойдат на власт, заради облагите, които биха могли да получат. А какво става сега? Нима управляващите ни мислят за нещо по-различно от стомасите и гушите си? дано да станах ясна...
относно 3. знаех си, че така ще кажеш:))) Всеки така би казал, но защо ще стане косъмът ти с друг цвят? Защото си го третирал с боя. Но после под него ще израсте косъм с естествения си цвят:) и даже и да не израсте така, то ти ще си променил цвета, но със средства, докато Бог, така си мисля де, няма да ползва някакви бои, кислородни води и т.н., за да ти го промени.

Спокойна вечер;)

А за искуствения подбор?
И защо Бог би ни дал възможноста да влияем на природата,ако не е имал някаква цел...
Парите са възникнали с цел да заменят бартерната търговия(обмен на стоки и услуги)-така че едни ни продават(примерно)телевизори,а други цветя..
Тука въпроса е като с "яицито или кокошката"
Спокоина вечер и на теб:)

Относно 1. - "знаеш ли колко средства, желание и време са нужни за отглеждането им... не ги ли гледаш с любов, нищо не става" - да, знам, защото и аз си имам такива приятелчета вкъщи, нека взимат средства, желание и т.н. но колко много дават!!! Те са ми другарчетата:))) А чувството да дадеш едно такова приятелче на някой друг - то е като да споделиш радостта си с някой - не просто няма нищо лошо, това е прекрасно! Само че аз лично не бих поела пари в ръцете си, когато са станали празни от саксията.
относно 2. Съгласна съм с теб, разбира се, какво по-хубаво от това да даваш красота и радост, но получаването на някаква облага заради даряването ти някак си не ми се връзва. Вече зависи от човекът, който дава - защо дава, за да получи нещо в замяна, или просто защото иска да даде, това му доставя удоволствие. Тук се сещам за Платоновата идея (май негова беше) държавните управници да не бъдат много-много облагодетелствани, а да живеят както живеят подчинените им, така най лесно ще могат да влязат в положението им и да го подобрят и в същото време няма да ламптят да дойдат на власт, заради облагите, които биха могли да получат. А какво става сега? Нима управляващите ни мислят за нещо по-различно от стомасите и гушите си? дано да станах ясна...
относно 3. знаех си, че така ще кажеш:))) Всеки така би казал, но защо ще стане косъмът ти с друг цвят? Защото си го третирал с боя. Но после под него ще израсте косъм с естествения си цвят:) и даже и да не израсте така, то ти ще си променил цвета, но със средства, докато Бог, така си мисля де, няма да ползва някакви бои, кислородни води и т.н., за да ти го промени.

Спокойна вечер;)